Дума за българските емигранти
Дата: 2002-06-28

Обществото е призвано да се погрижи за своя масов елит, защото иначе няма никаква перспектива

В историята на българската емиграция имаше един много интересен момент. Той беше някъде през 1997 г. - малко след като СДС окончателно беше завзело цялата власт. Та тогава, демонстрирайки модерност и амбиции, президентът на Републиката Петър Стоянов, установи връзка през Интернет с млади българи в чужбина. Известно е, че емигрантската катастрофа бе един от пропагандните ходове на “сините” в добирането им до управлението. Та тогава президентът се свърза през IRC (Internet Related Chat) с българчетата в чужбина и след като си побъбриха малко, той има каза: “чакам Ви да се върнете”. Малко по-късно - по случай деня на студентите 8 декември, пък бе организиран прием в сградата на президентството, на който дойдоха много младежи. Една “готина мацка” - студентка по журналистика, дори седна в “стола” и по-късно се отблагодари за възможността с целувка за държавния глава пред камерите и под възгласите на присъстващите. На този прием се роди и крилатата фраза: “Разменям виза за Америка, за подпис на президента в студентската ми книжка...”. Изобщо, ведрина имаше. И ентусиазъм. Хората вярваха, че нещо се променя. И бяха готови да работят за промяната. Този епизод от най-новата ни история бе доказателство, че у българския народ, и у най-активната му част, има огромно желание да работи за бъдещето си.
Но защо всъщност моментът е интересен, както започнахме? Всъщност той е такъв изобщо не заради вълненията. А заради нещо друго, което се случи 5 години по-късно.
Месец-два след като загуби изборите за втори мандат Петър Стоянов удари шамар сам на себе си. По-голям и звучен дори и от самото гласуване, загубено с неголямо изоставане. Много по-звучен. Той замина за Америка...
”Ей на това му се вика философия” - каза си народът. “Аз искам да съм в България, но само докато съм президент. После - Америка все пак си е по-добре...”
Разбира се, като всеки политик, и Стоянов може да измисли обяснения - четял лекции, защитавал интересите на България, използвал връзките си, за да лобира за нея, присъствал на важни срещи и пр. Той и Стоян Ганев ги говореше същите, навремето. Но всички тези достатъчно оправдателни обстоятелства, в крайна сметка не могат да опровергаят все същата истина - “по-добре е да работиш за България в чужбина, отколкото вътре в нея”. По-добре е да работиш и да ти плаща някоя щедра фондация и да работиш в благоденстващите земи на САЩ, отколкото никой да не ти плаща нищо и да работиш сред мизерията в България и пред сбръчканите лица на селяните, орящи нивите с коне.
И това обаче не е всичко. “Зли” езици с висока степен на достоверност напоследък взеха да донасят объркващите информации, че експрезидентът всъщност изобщо не помага на България с дейността си в САЩ, а дори и вреди. Прави го поради некомпетентност и неразбиране на глобалната политика. Присъствали на негови лекции твърдят, че той говорил пълни глупости и ставал за смях, прикриван само заради възпитанието на слушателите. Някои дори след това в кулоарите питали: “Какъв е тоя дето ги “блещи” тия простотии, и той наистина ли е бил президент на държава...?”
Но стига толкова. Тъй като целта на тази статия не е да се анализира поведението на стандартния български политик, ще спрем до тук. По-важното е, че след 5 години мандат, Стоянов осъзна това, в което се опитваше да разубеди в началото емигриралите - България не е добро място за живеене. Не е добро, дори и въпреки привилегиите си на Родина. И въпреки ентусиазма, който не винаги липсва. Чуждите земи са по-добри. По-успешно е да отидеш на напълно непозната почва и да започнеш от абсолютната нула, отколкото да се опитваш да правиш нещо тук. Може би това всъщност математически значи, че тук сме под абсолютната нула? Ха-ха-ха...
Каква трябва да е съдбата на българската емиграция?
От една страна е очевидно, че тя се справя успешно с вграждането си в реално действащи пазарни икономики. Факт е, че 700-те хиляди (според някои данни - и 900 хиляди) български емигранти от последните 12 години, успяват да работят добре и качествено в чужди компании. Следователно българския стил на работа, трудови навици, обучение и дисциплина, отговарят на изискванията на модерната икономика. Т.е. не е вярна онази нихилистична максима, че българинът не бил научен да работи, че работел некачествено и затова сме били зле. Очевидно налице е достатъчно качествена група от хора, които могат да вършат неща, водещи до реален икономически растеж. Като към тях се добави и по-малката група на т.нар. “успели българи в страната си” (без мутри, митничари, мафиоти и пр.), всъщност може да се окаже, че българското общество разполага с достатъчен потенциал, за да гради държавата си както трябва.
От друга страна, България като икономически дадености не е от тези страни, които трябва да се оплакват. Ние наистина сме на важна транзитна точка, наистина имаме потенциал за “двоен” туризъм (и през зимата, и през лятото), наистина имаме добра земя и наистина имаме отделни отрасли с голям потенциал. Следователно обществото разполага и с така да се каже “база”, върху която да стъпи, да работи за нея и да я развива.
И от трета страна, факт е, че въпреки това, ако би останала тук, емиграцията трудно би постигнала нещо. Следователно някъде по веригата, нещо се разминава. Хем имаме хора за пазарна икономика, хем имаме база за създаването и, хем нищо не става. Къде е разминаването?
Може би отговорът е, че всъщност България изобщо не е пазарна икономика. Тя е някакъв каламбур между едната единствена свръхцентрализирана социалистическа корпорация, и опитите за преминаване към нещо друго. Казано по-просто, България представлява една анархистична структура, в която качествените хора и качествения потенциал не могат да се организират, за да направят това, което се прави с много по-некачествени хора и много по-малък потенциал на запад.
Каква тогава трябва да е съдбата на българската емиграция?
На настоящия етап тя е оставена да се оправя сама. Това е процес на пълна незаинтересованост и безхаберие, който в крайна сметка може да доведе до момента, в който тя нито ще бъде българска, нито ще бъде емиграция. Нека не си правим илюзиите, че в западните общества сливане и асимилация не съществуват. Има си ги и те се осъществяват с много цивилизовани методи - добри условия на живот, висок жизнен стандарт, условия за развитие на децата, възпитание и пр. Западното общество е едно културно общество, което превръща в част от себе си всичко, което е достатъчно качествено, че да отговаря на потребностите му. Умните българи ще престанат да бъдат българи още на следващото поколение. И никой няма да се върне. И тъй като за мащабите на планетата Земя, българската емиграция е достатъчно малка и достатъчно разпръсната, тя няма да може да съхрани нещо от корените си, по начина, по който го правят примерно евреи, поляци, гърци, китайци и пр.
Вероятно въпросната теза ще прозвучи прекалено крайно, но всъщност необходимо е българското общество да се погрижи за българската емиграция. Колкото и това да изглежда невъобразимо и колкото и мнозина да са свикнали да мислят, че на “тия дето избягаха” не им е зле там, че те са ни изоставили сами да се оправяме и трябва да се погрижим за себе си. Пък те каквото ще да правят - да мрат ако искат, да се претопяват, да си стоят там и пр. Трябва обществото да се погрижи за емиграцията, защото без нея то не може да се погрижи и за себе си. Българското общество, държава и нация не могат да оцелеят без онези, които сега са далеч от тях. Твърде много са далеч и твърде слаби са връзките им със страната, за да могат да се впишат в живота и. А без това да стане, няма общество. Никое общество не може без своя т.нар. “масов елит” - голямата група от хора, която го движи напред с ежедневната си дейност и с интелигентно поведение, в областите на живота, в които работи. В България, доколкото е останал някакъв елит, той е остатъците или от измислената тодорживкова интелигенция, мрънкаща непрекъснато за пари, или е т.нар. “най-висш” елит, който е на върха на йерархията (част от него също не е много качествена). Но го няма елитът от средна ръка - средната класа на елита, която всъщност крепи обществото. Тази средна класа е много по-важна от онази другата “средна класа”. Защото онази дори и на запад се състои до голяма степен от самозадоволени наемни работници и бели якички, вършещи си работата добре, получаващи добра заплата и отглеждащи следващото поколение. А средната класа на елита е тази, която ръководи “средната класа”, и още по-важно - която осигурява място на обществото на безмилостния пазар на глобалната конкуренция. Тя намира и реализира инвестиции, тя пробива на пазари, тя е в бордовете на компаниите и в мозъчните тръстове, и тя е в непрекъсната схватка с другите средни класи на елита на другите общества. Без нея просто тези “други” ни смачкват - защото са умни, защото са пробивни и защото имат качества. Висшият елит и измислената интелигенция нищо не могат да направят - едните са малко, дори и да са добри, другите са декорирана измет. Резултатът е никакви инвестиции, никакви пазари, никакъв прогрес, и непрекъснати битки и дръгнения за разпределението на все по-малкото оставащо ни богатство (кокал).
В момента българската емиграция се превръща в чужд “среден елит”. Неприобщаването и към обществото фактически я принуждава по един или друг начин тя да работи за интересите на други нации. Може би малцина работят конкретно срещу интересите на България, защото страната ни е малка и незначителна и вероятността на някой да му се случи да работи срещу български конкуренти е малка. Но факт е, че те не работят за България, и това е голямата загуба.
За да се преодолее тя обаче държавническата мисъл (ако тя изобщо може да бъде убедена, че това е нужно) трябва да се насочи не толкова към търсенето на показни мерки за обратно приобщаване (от типа на “върнете се” по IRC) или към мероприятия от типа на “Българския Великден”, а към отстраняване на реалните пречки.
Защо един българин може да работи в американската компания Х за производство на стоки У, и да и намира пазари и да реализира печалби, а да не може да направи същото в българската компания Z, произвеждаща също стоки У? Ето това е въпросът. И отговорът му в общия случай е, защото Z е бивше социалистическо предприятие, в него има твърде много работна ръка, твърде силни синдикати и твърде закостенял мениджмънт (т.нар.”Директора”), че да оцени какво му трябва и как да ползва хората. За Z е важно да дава по 100 лева заплата на всички, да не съкращава никого, да преговаря денонощно с профсъюзните лидери за “придобивки” и от време на време да източи някой друг лев към приятелските фирми на шефа, или на партията, която го е назначила. И всичко това да се финансира не от реална дейност и завладяване на пазари, а от все по-малък оборот, разпродажба на активи и пр. За Z не е важно да привлече умния Иван Петков, който знае 5 езика, учил е в Англия и състудентите му са в английски и американски корпорации, с които може да се прави бизнес и чрез които да се осигурят пазари. Или пък учил в България, но бил със същите хора на студентска бригада. Или пък запознал се с тях по Интернет. Или дори - запознал се с тях на текущото си работно място като емигрант. Или изобщо, запознал се (или намерил някакво произволно друго конкурентно предимство извън контактите), защото е бил будно и амбициозно момче (момиче) и в сърцето му е било “да търси и намира”. За Z не е важно да похарчи 5 хиляди долара месечно за мениджър, който ще донесе оборот от стотици хиляди и печалби от десетки хиляди. Защото те точно това правят нашите хора на запад - бачкат яко, носят с работата си печалби и взимат големи заплати. Никой не взима по “многото” пари, без преди това да е свършил “още по-многото работа”. Но за Z e важно да има социален “мир на мизерията” за 1000 души, вместо “мир на благоденствието” и добрия живот за 200 от тях. За Z e по-ценно 1000 души да взимат по 100 лева, вместо 200 да взимат по 1000. И с данъците да има за преквалификация за останалите, а с инвестициите от печалбата - за откриване на работни места и за тях. За Z е по-важно надутите синдикалисти да стават все по-надути, за да лъжат работниците убедително, че за тях се прави нещо, докато общият кораб потъва. За Z е важно партийните шефове да са доволни, защото касата им е пълна и има с какво да се платят следващите избори. За Z е важно да не се допуснат външни инвеститори, защото те ще променят правилата, ще изхвърлят директора от работа и ще назначат тия които трябва (пример - “Видима-Идеал-Стандарт” - Севлиево). Цялата ни индустрия е такава. Като се погледнат само налаганите клаузи в приватизационните договори, картинкита става ясна - много акции за работниците, РМД-та, въздържане от съкращения за 3-5 години, запазване на “синдикалния диалог” и пр. Къде тук има място за умните българи, които да свършат работа?
Защо един българин може да работи в американската банка А (или английската “Мерил Линч” например, или във Федералния резерв на САЩ), да може да раздава по свое усмотрение кредити на американските предприемачи, да се грижи за събирането им обратно и да докарва изгодни лихви печалба, а да не може да го направи същото в България? Защо там - въпреки, че е чужденец, не е гражданин и е от приемана като “терористична” държава, въпреки всичко това, му гласуват доверие, а тук не? Защо аз - предприемачът В не мога да отида в българска банка и да поискам кредит от 100 хиляди долара? Защо да не ме посрещне същия този кредитен инспектор, който иначе би работил в “Мерил Линч”, да ме прецени надежден ли съм, да се запознае с бизнес плана ми, и да ми отпусне заема? Защо ще ми иска обезпечение за 200 хиляди долара и по този начин ще ме кара да ми става смешно още като си помисля евентуално да ходя ли до банката? То аз и затова не ходя. Но този пример е съвсем реален. Аз наистина съм български предприемач и наистина това, което ми пречи е липсата на пари. Не нещо друго. Къде е онзи съвестен банков чиновник, който борави с милионите на “Мерил Линч”, и който преценява съотношението риск/обезпечение/печалба? И го преценява достатъчно успешно, че в крайна сметка банката да е на “плюс” (и то голям “плюс”). Къде е онзи, който може да прецени, че 2 млн. долара, вложени в компанията Yahoo без никакво обезпечение, са добра инвестиция? Сигурни ли сме, че не е бил българин? Или, че в екипа, който е слушал Джери Янг не е имало българи? Защо те не са тук и не слушат мен или някой друг предприемач? Който все още не е тръгнал на запад, за да го изслушат там?
Много просто - защото българските банки трябваше да послужат за безогледен пладнешки грабеж над българския народ. Защото в тях трябваше да се назначат кредитни инспектори, които наистина да раздават необезпечени заеми, но да ги раздават не след бизнес преценка на риска и възвращаемостта, а след преценка кой какъв е, на кого е човек и какво казва партията. Да ги дадат на тоя, който “трябва”, защото той трябва да е бъдещият елит, а не някой друг. И той трябва да ги похарчи не за бизнес, а за атрибутите на показния елит - вили, лукс, BMW-та, разходки до Виена, елитни проститутки, наречени “манекенки” и пр.
В българските банки не трябваше да има почтени хора и такива, които правят бизнеса на “Мерил Линч” печеливш. Те не трябваше да отговорят на нуждите на зараждащото се предприемачество и да го кредитират със скромните спестявания на тези, на които то щеше да осигури работа. Те трябваше да погромят всичко и след това да избягат - кой в Южна Африка, кой под крилото на този или онзи силен на деня - недосегаем за закона. И след като избягат, да оставят всичко в такава разруха, че като дойде МВФ да въвежда ред, да го въведе като обезглави всичко. Тотален контрол, никакви рискови заеми, даже не и безрискови, всичко с 200% обезпечение, и то обезпечение не от всякакъв тип, а само недвижимо имущество и пр. И никакъв шанс за интелекта на потенциален честен банков чиновник. Никакъв венчър-капитал, никакво предприемачество, никакви инвестиции. Ами къде тогава да работи българинът, ако не в “Мерил Линч”? И къде да насърчава с ума и прозорливостта си бизнеса, и да го прави на светлинни години преди нашия, ако не в Америка или Западна Европа?
Защо българите могат да работят успешно в такива “high end” мозъчни центрове като KPMG и PriceWaterhouse и да консултират успешно западния бизнес, чужди правителства и международни корпорации, а не могат да консултират българския бизнес? Или българското правителство? Може би защото българският бизнес изобщо не е бизнес, тъй като не е имал шанса да се създаде в мелницата, в която е поставен. И затова няма пари “за акъл” и няма време изобщо да мисли за това. И защото нормалният “акъл”, който гради нормалните икономики, няма място тук - в ненормалната ни икономика? И защото българското правителство изобщо не изпълнява функциите нито на “българско”, нито на “правителство”, а е просто един параван за изпълнение на други цели - като в заводите и банките по-горе...
Къде да се върнат българите? Как да се приобщи елитът? Един елит се приобщава като му се даде да прави това, в което е най-добър - там където, наистина ще бъде елит. Иначе няма смисъл. Българският елит на запад е доказал, че може да бъде такъв точно в областта, в която сме най-зле и най-много имаме нужда от него - икономиката и бизнеса. Доказал го е и в най-модерните бизнеси с най-много печалби и добавена стойност от типа на информационните технологии. Следователно точно той е този, който може идеално да “пасне” на слабостите на обществото и да ги отстрани. Това не са толкова културтрегери, музиканти, художници и пр. (въпреки, че и такива има). Това са преди всичко хора, умеещи да работят добре, на отговорни позиции, и да движат бизнеса. Това са хора с т.нар. икономически творчески потенциал. Точно това, което ни липсва.
Обществото трябва да разбере къде се крие неговата надежда. И трябва да започне да я оползотворява. Стъпка по стъпка - ясно е, че в настоящата разруха няма как да привикаш обратно на подходящи места 700 (900) хиляди. Просто няма толкова места. Но има 100 хиляди. Има и такива, които още не са си тръгнали. Те могат да ги заемат като начало и да задвижат “машината”. После, ако работи по нормални правила, ще привлече и останалите. Всяка “машина”, работеща по нормални правила, работи като западните “машини” и е атрактивна като тях. Трябва да се знае, че ентусиазъм и желание има. Доказа го дори популисткият опит на бившия президент. Поне това е някаква полза. Има го желанието, има я силата. Има напоследък и още нещо - носталгията. И българите са хора и колкото и да се самоунижаваме, че сме нихилисти, и те обичат страната си. У българската общност по света има потенциал и стремеж да промени България. Трябва само да и се даде шанс. Да и се отстъпи едно малко парче, на което да стъпи и да тръгне. Да се отнеме това парче от мафията, корупцията и бюрократите, но най-вече от безумието. По-нататък всичко ще тръгне, поради законите на конкуренцията. Онази, която не признава кой какъв е, дали е мафиот, митничар или партиец. Конкуренцията признава само кой е полезен и ефективен. Тя ще отнеме почвата от порока. Бавно и трудно, лека-полека, но ще го отнеме. Така както го е отнела на запад и затова там нашите мафиоти не виреят. Трябва само да и се даде старт.
България има своя икономически потенциал, има и своите хора, които да го реализират. Само тоталното безумие може да ни кара да поддържаме извратената ситуация, да пречим на двете да се слеят. Това е уникална ситуация, която не е сигурно, че някои други общества, дори и да искат, биха успели да постигнат... България може да бъде добро място за живеене, включително и с българите в нея. Дори благодарение на мнозина от тях.

Коментари

ОБЯВИ | ТЪРСЕНЕ | ПУБЛИКУВАНЕ | БОРСИ | ФОРУМ |
Туристически обяви | Туристически живот | Дума за българските емигранти
Българска туристическа борса е единно издание на БТК, БАТА, БААТ, БХРА