Антитуризъм
Дата: 2002-06-12

Човечеството, без само да забележи, влезе в ХХІ век скъсало с може би най-древния си фантазъм, с една от най-скъпоценните форми на свободата - възможността да пътешестваш. Иначе казано - да ходиш, яздиш, плаваш и летиш по планетата Земя по начин, близък на всяка мечтателна душа. Туризмът, по-точно туристическият бизнес, е откупил света. И го предлага на части, в специални пакети. Днес всички планират турове, курорти, круизи и сафарита. Но...

Златната клетка

Всеки, който някога надлежно организиран в група е посетил Турция, Египет, Тайланд или Тунис, неминуемо се е убедил, че обиколката в югоизточната ни съсъдка не се отличава по нищо особено от разглеждането на Египет, а турът в Испания - от екскурзията в Италия.

Езиците, разбира се, са други, паметниците - различни (всъщност не много), но визитата е една и съща. Скучна като реклама за перилен препарат. Ако вие сте турист, т.е. някой с шорти и видеокамера, вдъхновено снимащ от автобуса смъртно отегчена египетска камила, значи приличате на динозавър.

Вие сте посетили някой окичен с лазурни постери офис и сте си "закупили" екскурзия.

Този сървис всъщност е много приличен.

Приятно е в някой клуб-медитеране да отпивате от тънкостенна чаша с безплатно вино. Но локалът в Тайланд по нищо не се отличава от бара в Сицилия.

Никак, ама никак не е лошо да се маеш сутрин около шведската маса на хотел с пет звезди! Но това все пак си е просто една закуска и няма как да я повишиш в по-сериозен ранг удоволствие.

Хубаво е да лежиш на стриктно ограден срещу терористи плаж и да се взираш в огненото петно на хоризонта. Но и в Гърция, и на Бали, и в Турция, и в Тунис с пакета, закупен от туроператора, неизбежно получаваш: гръмогласни сърфиращи, абориген, окичен със сувенири и фалшив ентусиазъм, крещящ заедно с чайките "Hello, Hello!" като Нина Заречная; болезнено розова германска гръд, обилно намазана с противозащитен крем с фактор двуцифрено число.

А вие - вие сте в златна петзвездна или сребърна четиризвездна... и прочие клетка.

Тризвездната е медна, а двете скромни лейтенантски звездички - това вече напомня добре познатата от миналото балкантуристка шопска салата втора прясност.

Разписанието

Вашият престой в туристическия рай е разграфен от първата до последната минута.

Първо пътувате с автобус или чартърен полет ( в зависимост от пакета), после преминавате границата. Ама не си представяйте това като едноактна пиеса. Опашка, образувана не от необходимост, а като санкция. Огненият алкохолен дъх на съотечествениците. Паспортен контрол. Не успяваш да налучкаш подходящото самочувствие, погледа, поведението. Винаги си на грешен път. Но стига сантименталности. Там отпред е безмитният магазин. Трябва да побързаме. Бързаме. Много сериозно, съсредоточено.

Скоро се разбира, че не трябвало да бързаме. Полетът закъснява. Два часа. Защо? Никой не знае, най-вече момичетата от туристическата агенция. Винаги уцелваш техния първи, най-много втори път. Те се разстройват, няма нищо, утешаваме ги. Така минава известно време, а после всички като един изваждат от найлоновите пликове току-що закупените бутилки с алкохол. Става дори весело. Информация няма. Това е и една от ценните фрази, написани от Хемингуей: "Никой никога нищо не може да знае." Блестяща фраза. Сякаш ни е познавал.

Накрая, когато е вече все едно, сядаме и летим.

Климатичен екстаз

Първото впечатление - горещо е. Сядаме в автобуса, който ни взема от летището. Дамите все пак изглеждат по-свежи и спретнати. Не за дълго. Египетският зной те нокаутира. Човек става безропотен като свещен изсушен крокодил. Индонезийският зной те привежда в състояние на тиха, мечтателна лудост. Испанският, обратното, те прави кръвожаден. Очите потъмняват, ноздрите подушват бича кръв.

Списъкът може да продължи. Нищо, казваш си, навсякъде има "еър къндишън". Има и още как. Бучи като задавен москвич. И даже е над леглото ти в хотела, който някак не прилича на онзи от брошурата, въпреки че името съвпада. Всъщност, само наименованието е все така хубаво. Нищо, има душ. Животът продължава.

На сутринта - "Кофи? Ти?", а после - на плаж. Или на басейна. Проблем с шезлонгите. Превземаш чадър. Надменни, добре гледани тевтонци и англосаксонци. Родни дечица.
- Ивчо, не хвърляй топката в морето! Ще отплува!
- Ще ми я донесеш!
- Няма!
Ивчо хвърля топката в морето. Майката шумно пляска Ивчо, но донася топката. Ивчо плаче. После притихва, обмисля джихад срещу мама. Той може да се изрази например в заравяне на мамините чехли в пясъка или в нещо по-смело - поставяне на медуза в чантата й.

Обядваш по разписание

Вечерта - фолклор. Танци на народите. Сиртаки. Фанданго. Чудеса на местната художествена самодейност.
На сутринта: "Кофи? Ти?"

Организирана екскурзия

Организираните туристи също си имат фолклор, самодейност.

Например: до Хеопсовата пирамида винаги стои арабин на камила. До Айфеловата кула - негър с там-там. До златната статуя на Буда - малолетна проститутка.

Или ако някъде ти искат $100 за нещо, в Италия за същото това дай 90, в Турция - 50, в Египет - 20, в Тайланд - 1.

Туризъм

Думата турист, казват, дошла при нас от френския език. Но първите туристи са англичани. Етимологията на понятието очевидно е свързана с кръга, с нещо, което се върти или обикаля в кръг. Каква проницателност! "Кофи? Ти?"

P.S.
Тук ще си кажете: "Тия кога се напътуваха, че успя и да им омръзне!" И ще сте прави. Не съм. А и си давам сметка, че това са еретични слова, неприлични даже по отношение на оногова, чиято най-смела туристическа изява доскоро е била посещение на унгарската столица с влак през Румъния.

Но вратите се отвориха и пред нас, всички са наизвадили късите гащи и фотоапаратите, купчината от снимки расте. А мечтата на човека да пътешества си остава все така непостижима.

Мечта...

Антоанета Пунчева

ОБЯВИ | ТЪРСЕНЕ | ПУБЛИКУВАНЕ | БОРСИ | ФОРУМ |
Туристически обяви | Туристически живот | Антитуризъм
Българска туристическа борса е единно издание на БТК, БАТА, БААТ, БХРА