Четири милиона българи живеят в чужбина
Дата: 2002-06-23
 По данни на Агенцията за българите в чужбина сънародниците ни зад граница към сегашния момент наброяват около 4 милиона. Трудно е да се каже колко са напуснали България само през изтеклата 2001 г., тъй като статистиката се разделя между МВР и МВнР - по приблизителни данни в чужбина за по-дълго време през миналата година са били между 200 000 и 300 000 души. Неизвестно все още е колко от тях не са се върнали обратно.

Липсата на точна информация за броя на българите извън страната пречи и на опитите да бъде направен социален разрез на диаспората. Единственото, което е сигурно, е че тя в никакъв случай не е хомогенна. В Европа, САЩ и Канада постоянно живеещите българи основно се делят на две групи - нова и стара емиграция.

Представителите на втората група са се установили в приемащите ги страни в годините преди около Втората световна война и след това по времето на комунизма. Затова се разделят още и на икономически и политически емигранти. Общата им отличителната черта обаче е, че са добре интегрирани във втората си родина, много от тях имат вече добро обществено положение, както и печеливш бизнес.

Другият характерен слой в българската емиграция са хората, които заминаха в годините след рухването на комунизма. Съставена предимно от млади специалисти и студенти, тази група все още търси мястото си в западното общество. Това, което я отличава от "ветераните", е изразената й мобилност. След отпадането на ограниченията за пътуване по света и особено след отмяната на шенгенската бариера тези българи имат възможност във всеки момент да избират дали да се върнат или да останат зад граница, като все по-често решението е комбинация от двете.

Групите на старата и новата емиграция са неравномерно разпределени по света, но според статистиките наши сънародници живеят по всички континенти. Германия и Америка са най-популярните места за следване сред младите българи. Те се възползват и от обстоятелството, че Федералната република допуска чуждестранните студенти без приемен изпит и без такси, като им разрешава да работят по два месеца в годината, за да подпомогнат издръжката си. В Германия живеят и български специалисти от всички области на икономиката, науката и изкуството. Последните, установили се в страната, участваха в кампанията "Зелена карта" за компютърни специалисти.

След падането на Берлинската стена мнозина се насочиха към още шест страни на Западна Европа - Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия и Белгия. Тогава те използваха относително демократичните имиграционни процедури и търсенето на специалисти за бързоразвиващите си икономики. Това е причината там да са най-много българите, чиято професия по някакъв начин е свързана с информатиката.

От западните държави на Стария континент най-много българи днес има във Франция. Голяма част от тях са т. нар. стара емиграция - намерили убежище след края на Втората световна война. Днес те са на прага или прехвърлили пенсионната възраст, но като цяла са утвърдени специалисти - лекари, инженери, музиканти, художици, учени, журналисти. Щафетата поема нарастващият брой на младите българи във Франция, чийто режим за прием на чужди студенти също е по-либерален спрямо други европейски държави.

Към Австрия са се насочили специалисти, предимно с висше техническо образование. Във Великобритания близо една четвърт от българите са от вълната през 90-те години. В Италия и Испания разграничението между емигрантите като че ли е най-стого: от една страна е малката и елитарна българска общност, предимно от хора на изкуството или сключили брак там, която живее сравнително затворено и се опитва да се разграничи от вълната гастарбайтери, заляла ги в последните няколко години.

От другата страна на океана Съединените щати са най-привлекателното място за емиграция и за младите българи. Броят на българските студенти нараства с всяка година, като напливът се дължи от една страна на разнообразието на университети и стипендии за обучение в тях, от друга - на възможността след завършване на образованието да се намери и подходяща работа. Отделно звено в Българската диаспора в Америка са спечелилите в последните десетина години в лотарията "зелена карта". Канада беше и все още е едно от предмостията за попадане в САЩ, макар че не малко от новите емигранти предпочетоха да останат в нея. Тесните връзки между двете страни дават възможност за реализацията на много младежи, които напуснаха България след 1990 г.

Значими колонии в исторически план България има в Аржентина, където основите на общността бяха поставени в периода около Първата световна война. Поминъкът на аржентинските българи е главно в селското стопанство, в заводи и фабрики и в петролната промишленост.

В периода след 1995 г. "на мода" излезе ЮАР. Пълното отсъствие на екстрадиционни споразумения между София и Йоханесбург беше причината там да се укрият доста изявени престъпници, а и бивши бизнесвеличия - разбира се, заедно с капиталите, които изнесоха от страната. Успоредно с това обаче за ЮАР заминаха много медицински работници и инженери, които успяха да си намерят добра работа и да се радват на приличен жизнен стандарт.

Гастарбайтерите не се вписват в нито една от гореизброените групи. Тъй като пребивават нелегално на територията на приемащата страна, те не се включват в статистиките нито на местните власти, нито на българските посолства. Напуснали България, за да търсят по-добро препитание, тези наши сънародници се вляха в огромната маса от черноработници на Запад и неистово се опитват да "излязат на светло" там. По приблизителни данни най-малко 20 000 българи живеят и работят нелегално в чужбина, но броят им със сигурност е няколко пъти по-висок. Предполага се, че най-много нелегално пребиваващи българи има в Гръция, Испания, Португалия и Германия. Канада и САЩ, заради относително либералното до 11 септември имиграционно законодателство, също станаха пристан за емигранти с туристически визи.

Широко разпространено е мнението, че българите зад граница имат една отличителна черта, която се признава от всички - за разлика от други етнически общности те не притежават чувство за сплотеност. Като илюстрация може да се посочи и фактът, че в САЩ от 1963 г. българите са разделени - едните признават Светия синод, а другите - Американската православна църква.

Църковните общини и културните дружества са малкото места, където емигрантите се срещат и организират издаването на свои печатни издания. По света има близо 200 такива обединения, като само в САЩ те са около 50, а в Германия - над 20. Най-авторитетното емигрантско издание е списваният в Ню Йорк седмичен вестник "Неделник", който се разпространява почти навсякъде по света, където живеят българи. "Неделник" има и сайт в Интернет.

Не може да се каже, че българите по света не се вълнуват от проблемите в родината си. Емигранти разказват за ожесточени спорове на политическа тема в средите си, но са категорични, че трудно могат да бъдат "вербувани" за някоя партия. Иначе участват в българските избори сравнително охотно.

Грешката на цяла поредица от български правителства е да смятат, че няколко приема годишно в посолствата са достатъчни за осигуряването на "лоби". Досегашните опити показаха също, че е много трудно огромното и разнородно множество на българите зад граница да бъде спечелено с "културни мероприятия", под шапката на някоя политическа сила или просто с високопарни клишета.

Призивите за връщането им в родината ще звучат като кухи и лишени от реален смисъл лозунги, поне докато България не се приближи максимално към средата, в която тези хора са избрали да живеят. Те също се сблъскват с много и често по-тежки проблеми, така че разликата очевидно е в друго - в условията, които им позволяват да се реализират според потенциала си, а това означава не само регламентирани, но и спазвани правила.

ЕЛИЦА ЗЛАТЕВА

ОБЯВИ | ТЪРСЕНЕ | ПУБЛИКУВАНЕ | БОРСИ | ФОРУМ |
Туристически обяви | Туристически живот | Четири милиона българи живеят в чужбина
Българска туристическа борса е единно издание на БТК, БАТА, БААТ, БХРА